Обичаната актриса Клара Армандова пресъздава живота си в романа „Танцът на делфините“ (издание на „Персей“). 

Премиерата му е на 15 май, четвъртък, от 18:30 ч., в галерията на Дом на културата „Средец“.

Идеята за този силно автобиографичен роман се ражда в момент, когато младостта й си тръгва, оставяйки подире си очите на момичето, което е била…  През погледа на това момиче Клара Армандова разказва за хората, които са я научили да плува в океана на изкуството, да се изплъзва от акули и да увлича смелчаци в настъпателния и дързък танц срещу завесите на мрака. Ще видите сякаш с очите си незаслужено позабравения велик мъдрец Боян Дановски, обаятелния професор Любомир Тенев, щедрата и вдъхновяваща Невена Коканова, както и нейни връстници, редници в армията на влюбените в изкуството, нейни съученички от Английската гимназия, които й дават сили да продължи. За нея светът си остава вълшебен, изпълнен с опасни, но притегателни предизвикателства, с болка и радост, с порив към съзидание, но и с предупреждението, че от малките пукнатини може да потече опасна лава…

В центъра на книгата е човекът, с неугасващата му жажда за любов, за красота и хармония, във време, когато тези добродетели са рядкост и когато творческата природа на човека се бунтува срещу всяка догма.

Читателят ще се отправи на интригуващо пътешествие, ще се запознае с моменти от живота на знакови творци на българския театър по време на обществените преходи.

„Надявам се разказът да накара читателите да погледнат през призмата на филантропичния хумор, с който описвам сблъсъците на моето поколение с несъвършенствата на системата. Щастлива съм, че бях свидетел и участник в турбулентните времена, обхващащи периода от 1950-а до 1989-а година в България“ – споделя Клара Армандова.

„От спомените на Клара ще си направим снимка на младостта на нейното поколение – Венцислав Кисьов, Вельо Горанов, Васил Банов, както и на редица позабравени имена, служили с чест на българския театър и кино. Ще разберем за благословията, която ѝ дава самата Невена Коканова; за споделената гримьорна с неразгаданата Леда Тасева и последните ѝ думи, изречени в театъра преди тъжния ѝ край. Да, бъдете сигурни, че няма да ви се иска книгата да свършва.

Дори не подозирате през какво преминава тя, за да изкачи своята Голгота. И да намира въпреки всичко своите мигове щастие.

Наранена и окрилена душа. Това е личният дуализъм, с който Клара Армандова върви през света към своята зрялост. Нима на най-красивите и талантливи момичета трябва да се случат най-големите изпитания? Уви, при нея отговорът е – да.“ – разказва Иван Георгиев в предговора си към книгата.

Клара Армандова е завършила ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в класа по актьорско майсторство на професор Боян Дановски. Работила е като актриса във великотърновския музикално-драматичен театър „К. Кисимов“, в столичните „Сълза и смях“, „София“, „199″, както и в телевизията и киното. Става една от любимките на децата в България с телевизионната поредица „Приказки с шапки“ – „Лека нощ, деца“ на БНТ.

През 1992 г. Клара завършва театрална режисура в Университета в Лийдс, Великобритания, с магистърска степен по режисура и педагогически науки. Веднага след това печели конкурс за длъжността декан на Факултета по актьорско майсторство на Гилдфордската театрална академия – едно от най-реномираните театрални училища във Великобритания. Поставя на английска сцена емблематични пиеси като  „Салемските вещици“ на Артър Милър, „Женитба“ на Николай Гогол и др. Печели в Единбургския театрален фестивал наградата за най-добър режисьор – за постановката на „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир (1994). През 2014 г. основава школа по актьорско майсторство и импресарска къща „Визион“ в София. Най-новите постановки с нейно участие са „Мелодия“ от Диъдри Кинахан в Нов театър НДК, „Птици в сянката на огъня“ в театър Ай Ем Студио и наградената постановка „Ключът за крепостта“ във Велико Търново. Носителка е на наградата „Златен век“ – орден „Цар Симеон“, първа степен (2024).

Карола Дън

Лейди Дейзи е онази симпатична средностатистическа младша тетка, която обаче има способността да те погледне в огромните си сини очи и да те попита Какво е най-голямото ти желание… Ъъъ, не това беше бате Лусифър Сутрeшната звезда. Тази мис Дейзи задава въпроси като И как точно го уби този полу-невинен человек и Смяташ ли, че беше дамско от твоя страна да влачиш труп по първи петли в къща, пълна с гости за градинско парти. И вярвате или не – хората вземат, че ѝ отговарят, като заедно с това ѝ дават и пълен отчет на всички съдбовни нередности и глупотевини, които са ги подтикнали да замахнат точно с този сребърен свещник с тегло 5 кила и половина в посока на черепа на иконома, или да се отпуснат с цялата си тежест на точно тая пухена възглавница, целево поставена върху лицето на някоя кисела старица с подозрително голяма банкова сметка.

И ако очакват помощ… ами, понякога я получават, но по начин, който може и да не им допадне изцяло. Защото Лейди Дейзи е удобно омъжена за главен инспектор от Скотланд ярд, който е прокълнат да бъде подиграван по коридорите от всичките си колеги заради афинитета на съпругата си да се спъва у трупове и да е първа приятелка с извършителите на активното утрупяване. Представете си как големи, мустакати, смръщени мъже с палки от стоманено дърво уплашено шептят и се кръстят по ъглите с Дейзи Далримпъл на уста, която като съвременна Кървава Мери, дето се появява и за следобеден чай, и за аутопсии с еднаква очарователна усмивка и големи, невинни, предизвикващи фалшиво доверие, сини очи.

Въпреки внушителния си обем поредицата за Дейзи успява да не стане скучна. Трупове никнат навсякъде – в красиви старинни имения, в идилични селца, пасторални крайбрежия, навред по света, където стъпи малкото пухкаво стъпалце на нашата добродушна лайкучка, която като същинска мис Марпъл си пъха вирнатото носле из чуждите работи, и ѝ го позволяват по онзи британски магически любезен начин. Чаровно, забавно, различно и интересно – Карола Дън пише наистина увлекателно, и лесно ще се превърне във вашата нова любима авторка на исторически криминалета. И не гледайте Дейзи в очите, особено ако имате някакви тъмни помисли, ще ви надуши като престояли бисквити за чай…